Съвременните пигменти се делят на две основни групи : минерални и органични. Минералните пигменти могат да се получат по естествен път и по синтетичен. В боите си използваме най висок клас пигменти, като заместваме оловнохромовите и други вредни пигменти със съвременни алтернативи- пиролни, венадиум, бензамидозолин и азо пигменти, които не само, че не отстъпват, а дори ги превъзхождат по светоустойчивост, интензивност и яркост на цвета. При кармините и червените виолети, вместо неустойчивите ализарини, използваме кунакридон и пиролни пигменти. Боите на фирма МАЕСТРО ПАН са от класа на суперфините художесвени бои, смлени са до колоидно състояние и големината на пигмента е под два микрона.
Прието е в световната практика пигментите да се означават с колор индекси.
P.W. - Бели пигменти
P.Y. – Жълти пигменти
P.O. - Оранжеви пигменти
P.R. - Червени пигменти
P.V. - Виолетови пигменти
P.B. - Сини пигменти
P.Br. - Кафяви пигменти
P.Bk. - Черни пигменти
Също така, много фирми обозначават на етикета и покривната способност – т.е. способноста на боята да направи невидим цвета на повърхноста, върху която се нанася.
покривна
полупокривна
полулазурна
лазурна
Светлоустойчивоста на боята зависи от качеството и вида на пигмента, който тя съдържа. В опростен вид – това е способноста на боята да не променя цвета си под влияние на светлината.
отлична светлоустойчивост
много добра светлоустойчивост
добра светлоустойчивост
слаба светлоустойчивост
Грундът (от немски Grund - основа, почва, земя), е основен елемент от технологията на живописта, материал, който се нанася с четка или шпакла върху носителя на дадена живописна творба - дъска, платно, пергамент, хартия, метал и др., с цел по-доброто полагане на боите на гладка повърхност.
Основната функция на грунда е технологична - той трябва да бъде достатъчно здрав и траен, а живописният слой, положен върху него, да прилепва добре. Но грундът може да има и художествено-естетическа функция, когато е например гравиран, или има релефна повърхност. При използването на полупрозрачни бои и цветни лакове (велатура) грундът прозира под живописния слой, което, както и при цветните грундове, придава особени ефекти и влияе на нюансите на боите. Съставът на грунда може да бъде най-различен в зависимост от това, на какъв материал е положен, както и от времето на създаването на живописната творба. Например традиционно за маслената живопис в грунда се поставя като лепило-свързвател ленено масло, а за темперна живопис (икони) най-често са смесвали туткал с гипс или креда на прах.
Най-често срещаните и използвани материали за грундиране (в различни комбинации):
Особено в западната живопис (17-18 век) грундът е бил специално тониран чрез прибавка на пигменти (червен, сив и др. грундове). Исторически рецептури и напътствия за различни видове грундове се намират в зографските еминии и западните трактати за живописта.
